Град Годеч и неговите околности се характеризират с живописна природа, чист въздух и природна свежест. Въпреки че в общината няма курорт с национално значение, планинският характер на града благоприятства изграждането на вилни зони около него. На територията на общината се намират хижите Малина и Петрохан, които годишно регистрират посещения от стотици туристи. Горите в района на Чепън и подножията на връх Ком, между които са селата Гинци, Комщица, Губеш, Смолча и други – са подходящи и удобни за туризъм и лов. Река Нишава заедно с планинските рекички и водоемите до село Връбница са обекти за спортен риболов. В края на 19-ти век – на 1 януари 1899 г. – будни и трудолюбиви жители на Годеч изграждат читалище Напредък. Към него започва да функционира библиотека, като нейният фонд е набран предимно от дарения. Създадена е и театрална група, която изнася постановката Многострадална Геновева през 1900 г. През 1954 г. читалището е разширено, като е построен театрален салон с 300 места и нова сцена. Името на читалището започва да носи това на поета Никола Йонков Вапцаров, като продължава да функционира и днес, осъществявайки различна културна и просветна дейност сред населението. Към настоящия момент читалището разполага с богата материална база, която включва библиотека с фонд 30 000 тома, три репетиционни зали, кинокабина, две гримьорни, гардеробни и складови помещения, както и оборудвана сцена и обширно фоайе. Близо 70 самодейци се занимават в читалището на Годеч, като има работеща музикална школа, както и фолкролен ансамбъл Лудо-младо. В центъра на града има издигнат паметник на всички участвали през войните граждани.
Сред редовно провеждащите се събития в града е пазарният ден, който се състои в третия ден от всяка седмица – сряда. На Видовден пък се организира събор, като той се състои в последните два почивни дни от месец юни. Видовден се пада на празника Лисе или както е наричан още Елисей. Тогава в града се събират хора от цялата страна – близки, роднини и познати. Има голям брой известни личности, които със своята дейност през годините са допринесли за културното и интелектуално развитие не само на града, но и на цяла България. Сред тях личат имената на библиотекарката Лиляна Богоева, носителка на златни медали от фестивала на народното творчество в Копривщица, като тя участва и в още много международни културни прояви, на езиковедът Борис Симеонов, на проф. Александър Милев, който превежда Омировата Илиада, на лесовъда Еленко Йосифов Модев, който е един от най-добрите есперантисти в България. Награждаван е за дейността си с държавни отличия. От Годеч са още бившият български футболист Стефан Павлов Димитров, по прякор Фифи Перото. Играе последователно за Ком Годеч, Чепинец Велинград, столичните Левски и Славия, както и за Етър в периода 1978 -1980 г., бригадният генерал доцент д-р Иван Йорданов, художникът, поет, писател и преводач Симеон Басарини, Младен Йорданов – учител по френски, дългогодишен директор на гимназията Професор д-р Асен Златаров през 50-те и 60-те години на 20-ти век, изключително обичан и уважаван от своите съграждани, както и Александър Вълчев. Той е български инженер, основател на Националния политехнически музей и носител на престижната награда Златен век.
